Целта
Гърбицата бродя на Тунела си-Път.
Ноктите стъпват „на сляпо”.
Опипом търся сълза в изумруд -
„на зелено” изяла Едничкото лято.
Безкраят догаря – до метър, до два.
Фитилът съблякъл е восък в тунел,
в ресници лъстиви пак ляга плътта -
да зачене от Слънцето - Бъдната цел.
Когато до Светло се плисна
(объркала Изход и Вход)
и своите мигли притисна -
ще капне Живецът в кивот.
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
