Целта
Гърбицата бродя на Тунела си-Път.
Ноктите стъпват „на сляпо”.
Опипом търся сълза в изумруд -
„на зелено” изяла Едничкото лято.
Безкраят догаря – до метър, до два.
Фитилът съблякъл е восък в тунел,
в ресници лъстиви пак ляга плътта -
да зачене от Слънцето - Бъдната цел.
Когато до Светло се плисна
(объркала Изход и Вход)
и своите мигли притисна -
ще капне Живецът в кивот.
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
