Целта

12.04.2016 г., 20:08 ч.

Поезия » Друга

439 0 4

Целта

Гърбицата бродя на Тунела си-Път.

Ноктите стъпват „на сляпо”.

Опипом търся сълза в изумруд -

„на зелено” изяла Едничкото лято.

Безкраят догаря – до метър, до два.

Фитилът съблякъл е восък в тунел,

в ресници лъстиви пак ляга плътта -

да зачене от Слънцето - Бъдната цел.

Когато до Светло се плисна

(объркала Изход и Вход)

и своите мигли притисна -

ще капне Живецът в кивот.

Р. Първанова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-04-13T14:33:26+03:00

Еси, Младене, Таня - благодаря ви! И на "единицата" благодаря.
Веси_Еси (Еси)

2016-04-13T13:56:32+03:00

Много ми хареса, Рени! Доставяш удоволствие със стиховете си. Поздравления!!!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2016-04-13T11:08:52+03:00

... дано капне там - не в догорялото... но и там да капне - стръкче ще поникне... Времето се муши навсякъде...
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-13T00:09:32+03:00

Оригинално и силно! Който е писал 1 на този текст е просто хейтър. Не обръщай внимание, Рени. Затова забраних оценяването на мои текстове. Поздрав!