12.04.2016 г., 20:08

Целта

601 0 4

Целта

 

Гърбицата бродя на Тунела си-Път.

Ноктите стъпват „на сляпо”.

Опипом търся сълза в изумруд -

„на зелено” изяла Едничкото лято.

 

Безкраят догаря – до метър, до два.

Фитилът съблякъл е восък в тунел,

в ресници лъстиви пак ляга плътта -

да зачене от Слънцето - Бъдната цел.

 

Когато до Светло се плисна

(объркала Изход и Вход)

и своите мигли притисна -

ще капне Живецът в кивот.

 

Р. Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еси, Младене, Таня - благодаря ви! И на "единицата" благодаря.
  • Много ми хареса, Рени! Доставяш удоволствие със стиховете си. Поздравления!!!
  • ... дано капне там - не в догорялото... но и там да капне - стръкче ще поникне... Времето се муши навсякъде...
  • Оригинално и силно! Който е писал 1 на този текст е просто хейтър. Не обръщай внимание, Рени. Затова забраних оценяването на мои текстове. Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...