Целта
Гърбицата бродя на Тунела си-Път.
Ноктите стъпват „на сляпо”.
Опипом търся сълза в изумруд -
„на зелено” изяла Едничкото лято.
Безкраят догаря – до метър, до два.
Фитилът съблякъл е восък в тунел,
в ресници лъстиви пак ляга плътта -
да зачене от Слънцето - Бъдната цел.
Когато до Светло се плисна
(объркала Изход и Вход)
и своите мигли притисна -
ще капне Живецът в кивот.
Р. Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados