16 июн. 2007 г., 15:39

Целунах утрото

1.1K 0 8

            Целунах утрото

Целунах утрото. С надежда.
В очите му трепкаше изгрев червен.
Видях как във мен се оглежда.
Засмях се, очаквах го - новия ден.

Заспах на разсъмване - плаках насън.
Сълзи залепиха ми клепките с жал.
Едва ли е минал и час, а навън -
времето бързало.
Дъжд бе валял.

Пречистил зората.
И дал и прозрачност на детска мечта.
Сълзите измили ми бяха тъгата.
Целунах утрото. С чиста душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...