Jun 16, 2007, 3:39 PM

Целунах утрото

  Poetry
1.1K 0 8

            Целунах утрото

Целунах утрото. С надежда.
В очите му трепкаше изгрев червен.
Видях как във мен се оглежда.
Засмях се, очаквах го - новия ден.

Заспах на разсъмване - плаках насън.
Сълзи залепиха ми клепките с жал.
Едва ли е минал и час, а навън -
времето бързало.
Дъжд бе валял.

Пречистил зората.
И дал и прозрачност на детска мечта.
Сълзите измили ми бяха тъгата.
Целунах утрото. С чиста душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...