Целунах утрото
Целунах утрото
Целунах утрото. С надежда.
В очите му трепкаше изгрев червен.
Видях как във мен се оглежда.
Засмях се, очаквах го - новия ден.
Заспах на разсъмване - плаках насън.
Сълзи залепиха ми клепките с жал.
Едва ли е минал и час, а навън -
времето бързало.
Дъжд бе валял.
Пречистил зората.
И дал и прозрачност на детска мечта.
Сълзите измили ми бяха тъгата.
Целунах утрото. С чиста душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени
