danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
20 апр. 2011 г., 00:23

Целуни ме 

  Поэзия » Любовная
1347 0 9

Пак гадая тъжните ти чувства,

зная те, кога си наранен –

веща съм в магичното изкуство,

древен огън е стаен у мен.

 

В дланите си сбирам ветровете,

от тревоги пазя твоя ден

и мечтая слънцето да свети

и в съня ти, с мене споделен.

 

Котва съм в прибоя вълноломен –

укротявам цялата ти страст,

и ще ме бленуваш нощем буден,

покорен от самодивска страст.

 

С мен ще утоляваш всяка жажда,

потърси ме в бързия си свят –

песен съм, която вяра ражда,

капчица роса в напъпил цвят.

 

Ще взривя последния ти изгрев

щом ме сгушиш в двете си ръце,

целуни ме и ще те превърна

в малко, топло, алено сърце.

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??