Целуни ме
Пак гадая тъжните ти чувства,
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете,
от тревоги пазя твоя ден
и мечтая слънцето да свети
и в съня ти, с мене споделен.
Котва съм в прибоя вълноломен –
укротявам цялата ти страст,
и ще ме бленуваш нощем буден,
покорен от самодивска страст.
С мен ще утоляваш всяка жажда,
потърси ме в бързия си свят –
песен съм, която вяра ражда,
капчица роса в напъпил цвят.
Ще взривя последния ти изгрев
щом ме сгушиш в двете си ръце,
целуни ме и ще те превърна
в малко, топло, алено сърце.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Обично!
