Пак гадая тъжните ти чувства,
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете,
от тревоги пазя твоя ден
и мечтая слънцето да свети
и в съня ти, с мене споделен.
Котва съм в прибоя вълноломен –
укротявам цялата ти страст,
и ще ме бленуваш нощем буден,
покорен от самодивска страст. ...