7 нояб. 2005 г., 10:54

Целувай ме 

  Поэзия
962 0 4
Ела, когато вън е зима
и сипе се снегът като сметана,
ти с устни нежно докосни ме,
стопли ме с дъх на цъфнала градина.

Ела, когато вън е лято
и парят белите постели,
мирише на тревата окосена,
щурчета неуморно са запели.

Ти устни впий и пий наслада
от моята любов богата,
когато есен е на двора,
целувай ме ти до умора.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??