7 nov 2005, 10:54
Целувай ме
Ела, когато вън е зима
и сипе се снегът като сметана,
ти с устни нежно докосни ме,
стопли ме с дъх на цъфнала градина.
Ела, когато вън е лято
и парят белите постели,
мирише на тревата окосена,
щурчета неуморно са запели.
Ти устни впий и пий наслада
от моята любов богата,
когато есен е на двора,
целувай ме ти до умора.
и сипе се снегът като сметана,
ти с устни нежно докосни ме,
стопли ме с дъх на цъфнала градина.
Ела, когато вън е лято
и парят белите постели,
мирише на тревата окосена,
щурчета неуморно са запели.
Ти устни впий и пий наслада
от моята любов богата,
когато есен е на двора,
целувай ме ти до умора.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Нека пролетта да не я пускаме от душите си!!!Хубав стих!
-
И на мене ми липсва пролетта и трайността (респ. вечността) на любовта
-
липсва ми страстта,
на Джей през пролетта! -
Харесва ми! Здравей!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
