Целувай ме
Ела, когато вън е зима
и сипе се снегът като сметана,
ти с устни нежно докосни ме,
стопли ме с дъх на цъфнала градина.
Ела, когато вън е лято
и парят белите постели,
мирише на тревата окосена,
щурчета неуморно са запели.
Ти устни впий и пий наслада
от моята любов богата,
когато есен е на двора,
целувай ме ти до умора.
и сипе се снегът като сметана,
ти с устни нежно докосни ме,
стопли ме с дъх на цъфнала градина.
Ела, когато вън е лято
и парят белите постели,
мирише на тревата окосена,
щурчета неуморно са запели.
Ти устни впий и пий наслада
от моята любов богата,
когато есен е на двора,
целувай ме ти до умора.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
