Nov 7, 2005, 10:54 AM
Целувай ме
Ела, когато вън е зима
и сипе се снегът като сметана,
ти с устни нежно докосни ме,
стопли ме с дъх на цъфнала градина.
Ела, когато вън е лято
и парят белите постели,
мирише на тревата окосена,
щурчета неуморно са запели.
Ти устни впий и пий наслада
от моята любов богата,
когато есен е на двора,
целувай ме ти до умора.
и сипе се снегът като сметана,
ти с устни нежно докосни ме,
стопли ме с дъх на цъфнала градина.
Ела, когато вън е лято
и парят белите постели,
мирише на тревата окосена,
щурчета неуморно са запели.
Ти устни впий и пий наслада
от моята любов богата,
когато есен е на двора,
целувай ме ти до умора.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нека пролетта да не я пускаме от душите си!!!Хубав стих!
-
И на мене ми липсва пролетта и трайността (респ. вечността) на любовта
-
липсва ми страстта,
на Джей през пролетта! -
Харесва ми! Здравей!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
