24 нояб. 2008 г., 00:04

Целувката ти

1.1K 0 5

Да те целувам искаш виртуално!
Нима дъха си пращам в единици, нули?
Нима кръвта ми може да тече по кабели
и гледам те с очи-монитори?
И как ще слеем устните математически,
когато ударите ми сърдечни са реални,
от мокрото на моите желания
на късо ще даде душата ми.
Очите ти не мога да погледна,
а знам, че без зеници с цветни ириси
не ще  усетя топлината ти,
във пиксели дори да е преминала.
Не пожелавай да те искам виртуално,
това е като полусънно състояние,
реално няма да докосвам теб
- това ще е безкрайно наказание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!!!Браво!!!
  • Колко интересно-о-о!!!
  • Хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Специални поздравления от мен. Такава полулюбов неминуемо говори за невъзможност за пълноценно живеене. Тя е любов за затворници. Дори и да е с оная, резервната лепенка, гледай да е на живо.
    Искрени поздрави и успехи в истинската любов!
  • и на мен хареса

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...