24.11.2008 г., 0:04

Целувката ти

1.1K 0 5

Да те целувам искаш виртуално!
Нима дъха си пращам в единици, нули?
Нима кръвта ми може да тече по кабели
и гледам те с очи-монитори?
И как ще слеем устните математически,
когато ударите ми сърдечни са реални,
от мокрото на моите желания
на късо ще даде душата ми.
Очите ти не мога да погледна,
а знам, че без зеници с цветни ириси
не ще  усетя топлината ти,
във пиксели дори да е преминала.
Не пожелавай да те искам виртуално,
това е като полусънно състояние,
реално няма да докосвам теб
- това ще е безкрайно наказание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!!!Браво!!!
  • Колко интересно-о-о!!!
  • Хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Специални поздравления от мен. Такава полулюбов неминуемо говори за невъзможност за пълноценно живеене. Тя е любов за затворници. Дори и да е с оная, резервната лепенка, гледай да е на живо.
    Искрени поздрави и успехи в истинската любов!
  • и на мен хареса

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...