Nov 24, 2008, 12:04 AM

Целувката ти

  Poetry
1.1K 0 5

Да те целувам искаш виртуално!
Нима дъха си пращам в единици, нули?
Нима кръвта ми може да тече по кабели
и гледам те с очи-монитори?
И как ще слеем устните математически,
когато ударите ми сърдечни са реални,
от мокрото на моите желания
на късо ще даде душата ми.
Очите ти не мога да погледна,
а знам, че без зеници с цветни ириси
не ще  усетя топлината ти,
във пиксели дори да е преминала.
Не пожелавай да те искам виртуално,
това е като полусънно състояние,
реално няма да докосвам теб
- това ще е безкрайно наказание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно!!!Браво!!!
  • Колко интересно-о-о!!!
  • Хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Специални поздравления от мен. Такава полулюбов неминуемо говори за невъзможност за пълноценно живеене. Тя е любов за затворници. Дори и да е с оная, резервната лепенка, гледай да е на живо.
    Искрени поздрави и успехи в истинската любов!
  • и на мен хареса

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...