Да те целувам искаш виртуално!
Нима дъха си пращам в единици, нули?
Нима кръвта ми може да тече по кабели
и гледам те с очи-монитори?
И как ще слеем устните математически,
когато ударите ми сърдечни са реални,
от мокрото на моите желания
на късо ще даде душата ми.
Очите ти не мога да погледна,
а знам, че без зеници с цветни ириси
не ще усетя топлината ти,
във пиксели дори да е преминала.
Не пожелавай да те искам виртуално,
това е като полусънно състояние,
реално няма да докосвам теб
- това ще е безкрайно наказание.
© Ангелина Георгиева All rights reserved.