Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18123
22 окт. 2023 г., 10:13  

Cеменце надежда 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
167 1 6

Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.

 

А есента палитрата, боите
понесла е, но четката едва,
нанася щрихи. Тихо, без слова
я гледа градски луд. Едва прикрит е,

 

от храстите. Очите му блещукат
и кикота сподавил е с ръка,
а аз си мисля: Сутрин е така,
спят другите, а лудите сме тука,

 

в нашарения парк и се люлеем,
на люлките без глъч и суетня
и няма ги, за да ни обвинят,
нормалните. Но смисълът къде е?

 

А той в кафето  плахо се оглежда,
не пие, вече знае, че горчи,
отблясък бърз е в птичите очи
понесъл нейде семенце надежда...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??