*****
Не ми се гонят ветрове
отдавна спрях посоките да следвам.
Дори и да живеех векове
без слънце съм. Не грейвам.
Не вярвам. Къде е радостта
събудила след зимата Земята?
Във огорчение превърна се и благостта,
а във скептичност красотата.
И някак животът си премина,
докато на перона светлината чаках.
Изпуснах влакове дузина.
Изпуснах ги, но даже не заплаках.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Тушкова Все права защищены
