*****

Poetry

758 4 3

Не ми се гонят ветрове

отдавна спрях посоките да следвам.

Дори и да живеех векове

без слънце съм. Не грейвам.

Не вярвам. Къде е радостта

събудила след зимата Земята?

Във огорчение превърна се и благостта,

а във скептичност красотата.

И някак животът си премина,

докато на перона светлината чаках.

Изпуснах влакове дузина.

Изпуснах ги, но даже не заплаках.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

И откривам една носталгична изповед,но от ракурса на любовта!
Поздравления, Анелия!

2023-09-03T18:05:12+03:00
troia (Катя Иванова)

Хубаво е.

2023-04-25T19:27:22+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Тежка е личната ти равносметка, че животът е преминал, "докато на перона светланита чаках". Дано да е само на лирическата! Силна поетична изповед, която ми дава основание да ти обещая, че пак ще те чета, Айра!👍🥰

2023-04-25T18:36:45+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9