*****

Poetry

757 4 3

Не ми се гонят ветрове

отдавна спрях посоките да следвам.

Дори и да живеех векове

без слънце съм. Не грейвам.

Не вярвам. Къде е радостта

събудила след зимата Земята?

Във огорчение превърна се и благостта,

а във скептичност красотата.

И някак животът си премина,

докато на перона светлината чаках.

Изпуснах влакове дузина.

Изпуснах ги, но даже не заплаках.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

И откривам една носталгична изповед,но от ракурса на любовта!
Поздравления, Анелия!

2023-09-03T18:05:12+03:00
troia (Катя Иванова)

Хубаво е.

2023-04-25T19:27:22+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Тежка е личната ти равносметка, че животът е преминал, "докато на перона светланита чаках". Дано да е само на лирическата! Силна поетична изповед, която ми дава основание да ти обещая, че пак ще те чета, Айра!👍🥰

2023-04-25T18:36:45+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0