*****
Не ми се гонят ветрове
отдавна спрях посоките да следвам.
Дори и да живеех векове
без слънце съм. Не грейвам.
Не вярвам. Къде е радостта
събудила след зимата Земята?
Във огорчение превърна се и благостта,
а във скептичност красотата.
И някак животът си премина,
докато на перона светлината чаках.
Изпуснах влакове дузина.
Изпуснах ги, но даже не заплаках.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Тушкова Всички права запазени
