12 апр. 2015 г., 20:34

* * * 

  Поэзия
535 0 0

Когато си тръгнеш

и белият път те прегърне

аз - сянката твоя

оставам

в скритото вчера.


На завоя на дните -

преди бъдещето 

да прегърне миналото,

преди да се стопя

в други очи,


преди да ме забравиш,

преди да изпия спомена -

чаша скъпо вино -

оставам.


Отиваш ли си някога от мене

и някога от теб отивам ли си аз?

Дори когато бели пътища ме позоват

една ръка обратно пак ме мами,

дано е твоята ръка!


© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??