12.04.2015 г., 20:34 ч.

* * * 

  Поезия
544 0 0

Когато си тръгнеш

и белият път те прегърне

аз - сянката твоя

оставам

в скритото вчера.


На завоя на дните -

преди бъдещето 

да прегърне миналото,

преди да се стопя

в други очи,


преди да ме забравиш,

преди да изпия спомена -

чаша скъпо вино -

оставам.


Отиваш ли си някога от мене

и някога от теб отивам ли си аз?

Дори когато бели пътища ме позоват

една ръка обратно пак ме мами,

дано е твоята ръка!


© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??