* * *

Когато си тръгнеш

и белият път те прегърне

аз - сянката твоя

оставам

в скритото вчера.

На завоя на дните -

преди бъдещето 

да прегърне миналото,

преди да се стопя

в други очи,

преди да ме забравиш,

преди да изпия спомена -

чаша скъпо вино -

оставам.

Отиваш ли си някога от мене

и някога от теб отивам ли си аз?

Дори когато бели пътища ме позоват

една ръка обратно пак ме мами,

дано е твоята ръка!