Когато си тръгнеш
и белият път те прегърне
аз - сянката твоя
оставам
в скритото вчера.
На завоя на дните -
преди бъдещето
да прегърне миналото,
преди да се стопя
в други очи,
преди да ме забравиш,
преди да изпия спомена -
чаша скъпо вино -
оставам.
Отиваш ли си някога от мене
и някога от теб отивам ли си аз?
Дори когато бели пътища ме позоват
една ръка обратно пак ме мами,
дано е твоята ръка!
© Мая Тинчева All rights reserved.