Чай
Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки
ли струва
близостта ти?
Прогаряща отвътре
близост, огнена,
със остър аромат
като от наргилето,
което пушеше
и замъгляваше
очите ми.
В една
торбичка чай
е споменът.
В една лъжичка
захар -
устните ти.
Във чашата
тупти запалено
сърцето ти.
И аз те
вдишвам, пия,
любя ръбовете ти.
Но в дъното
изстиваш,
свършваш,
липсваш ми.
И пак те искам.
Безкрайни
чаши чай
не съществуват.
Затуй и спирам
да купувам
шейсетстотинковите
ти моменти.
Изстудяващи са повече,
отколкото са
сгряващи.
Остатъчните
вкусове
не ми харесват.
Затуй ще те
преглътна със
кафето си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Михалева Все права защищены
