Чай
Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки
ли струва
близостта ти?
Прогаряща отвътре
близост, огнена,
със остър аромат
като от наргилето,
което пушеше
и замъгляваше
очите ми.
В една
торбичка чай
е споменът.
В една лъжичка
захар -
устните ти.
Във чашата
тупти запалено
сърцето ти.
И аз те
вдишвам, пия,
любя ръбовете ти.
Но в дъното
изстиваш,
свършваш,
липсваш ми.
И пак те искам.
Безкрайни
чаши чай
не съществуват.
Затуй и спирам
да купувам
шейсетстотинковите
ти моменти.
Изстудяващи са повече,
отколкото са
сгряващи.
Остатъчните
вкусове
не ми харесват.
Затуй ще те
преглътна със
кафето си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
