blackberry (Александра Михалева)
61 827
19.08.2010 г., 21:44 ч.

Чай 

  Поезия
1441 0 16

Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки
ли струва
близостта ти?
Прогаряща отвътре
близост, огнена,
със остър аромат
като от наргилето,
което пушеше
и замъгляваше
очите ми.

В една
торбичка чай
е споменът.
В една лъжичка
захар -
устните ти.
Във чашата
тупти запалено
сърцето ти.
И аз те
вдишвам, пия,
любя ръбовете ти.

Но в дъното
изстиваш,
свършваш,
липсваш ми.
И пак те искам.


Безкрайни
чаши чай

не съществуват.
Затуй и спирам

да купувам
шейсетстотинковите
ти моменти.
Изстудяващи са повече,
отколкото са
сгряващи.

Остатъчните
вкусове
не ми харесват.
Затуй ще те
преглътна със
кафето си.

© Александра Михалева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??