Чай
Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки
ли струва
близостта ти?
Прогаряща отвътре
близост, огнена,
със остър аромат
като от наргилето,
което пушеше
и замъгляваше
очите ми.
В една
торбичка чай
е споменът.
В една лъжичка
захар -
устните ти.
Във чашата
тупти запалено
сърцето ти.
И аз те
вдишвам, пия,
любя ръбовете ти.
Но в дъното
изстиваш,
свършваш,
липсваш ми.
И пак те искам.
Безкрайни
чаши чай
не съществуват.
Затуй и спирам
да купувам
шейсетстотинковите
ти моменти.
Изстудяващи са повече,
отколкото са
сгряващи.
Остатъчните
вкусове
не ми харесват.
Затуй ще те
преглътна със
кафето си.
© Александра Михалева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Остатъчните
вкусове
не ми харесват...
И не ти отиват, Алекс...Много хубаво стихотворение!!! -
-
В една лъжичка
захар -
устните ти.
Във чашата
тупти запалено
сърцето ти.
И аз те
вдишвам, пия...
Поздрави,оригинален стих! -
Благодаря ви от сърце, че се отбихте.
-
Прекрасно!!!
-
Оригинално!
-
Поздрави, Александра! Оригинална идея, осъществена много умело!
-
Разбира се! Като не става с чай, ще стане с кафе! Браво за стиха! Много е добър!
-
Много добър и оригиналвн стих
Поздравления за идеята! -
Много ви благодаря за милите коментари. Много ме зарадвахте.
-
Много, много добро!
Очарована съм изцяло. -
Хареса ми !
-
Хареса ми и то много!
-
Оригинално и интересно
-
Харесах идеята за шейсетстотинковите моменти,спомени,аромати,вкус...Но кафето си е кафе - силно и ободряващо с горчив привкус...на мъж !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хаха, да, не се бях замисляла, че има и други видове чай.