30 сент. 2015 г., 22:08

Чай и премълчано

510 0 0

Чай и премълчано

 

Очукан и преминал трети шлайф,

пак искам преживяно да споделям

с теб - старата любов - пред чаша чай -

какво постигнах, що си дала-взела.

 

Започваме със службата нали ? -

кой в глуха линия, кой дерайлирал.

Броим в гърба забитите стрели.

След туй - семейство (то се подразбира).

 

Какво намирах в този конформист,

така стандартен, предсказуем, скучен ?”

Шамари е обирала на бис -

на дипломация не се научи.”

 

Не знам как стана тъй, че дойде ден

и между нас се вдигна бариера -

щом с теб съм бил, не съм от вкус лишен

или под летвата на твой критерий.

 

Тя все е свежа - люляче през май.”

Солиден е, със него не пропадаш.”

Утайката във чашите за чай

неказаните мисли ще изстрада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...