30 сент. 2015 г., 22:08

Чай и премълчано

516 0 0

Чай и премълчано

 

Очукан и преминал трети шлайф,

пак искам преживяно да споделям

с теб - старата любов - пред чаша чай -

какво постигнах, що си дала-взела.

 

Започваме със службата нали ? -

кой в глуха линия, кой дерайлирал.

Броим в гърба забитите стрели.

След туй - семейство (то се подразбира).

 

Какво намирах в този конформист,

така стандартен, предсказуем, скучен ?”

Шамари е обирала на бис -

на дипломация не се научи.”

 

Не знам как стана тъй, че дойде ден

и между нас се вдигна бариера -

щом с теб съм бил, не съм от вкус лишен

или под летвата на твой критерий.

 

Тя все е свежа - люляче през май.”

Солиден е, със него не пропадаш.”

Утайката във чашите за чай

неказаните мисли ще изстрада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...