Sep 30, 2015, 10:08 PM

Чай и премълчано

  Poetry » Love
505 0 0

Чай и премълчано

 

Очукан и преминал трети шлайф,

пак искам преживяно да споделям

с теб - старата любов - пред чаша чай -

какво постигнах, що си дала-взела.

 

Започваме със службата нали ? -

кой в глуха линия, кой дерайлирал.

Броим в гърба забитите стрели.

След туй - семейство (то се подразбира).

 

Какво намирах в този конформист,

така стандартен, предсказуем, скучен ?”

Шамари е обирала на бис -

на дипломация не се научи.”

 

Не знам как стана тъй, че дойде ден

и между нас се вдигна бариера -

щом с теб съм бил, не съм от вкус лишен

или под летвата на твой критерий.

 

Тя все е свежа - люляче през май.”

Солиден е, със него не пропадаш.”

Утайката във чашите за чай

неказаните мисли ще изстрада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...