Чай за самотници
ЧАЙ ЗА САМОТНИЦИ
Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал
по билото жаравата си златна.
Забравям всяка горест и обида
и на врага простила съм стократно.
Сега мълча и слушам тишината
олеквам като пухче от глухарче,
светулки носи пролетният вятър
и люлякът с дъха разпуква здрача.
Ще споделя чорбицата си проста
със някого – останал на вечеря,
с отбили се случайно вкъщи гости,
със странник, дирил покрив и постеля.
Рояк врабци ще скочи на трохите
и скромната си дан ще благославя.
И както им се радвам, да не питам
кое ли е най-сладкото от хляба.
Дали съседът тайничко наднича,
когато разговарям със цветята?
Аз вярвам – Бог еднакво ни обича
щом праща дъжд, дъга и лято.
Светът – приют за хор щурчета,
побира цялата вселена в длани.
Постой до мен във приказната вечер.
И пожелай задълго да останеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
