Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал
по билото жаравата си златна.
Забравям всяка горест и обида
и на врага простила съм стократно.
Сега мълча и слушам тишината
олеквам като пухче от глухарче,
светулки носи пролетният вятър
и люлякът с дъха разпуква здрача. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up