yotovava (Валентина Йотова)
2630 22218
2.06.2021 г., 9:34 ч.

Чай за самотници 

  Поезия » Философска
585 4 14

ЧАЙ ЗА САМОТНИЦИ

 

Злочеста бродих дълго в пущинака

и ровех се в душевните коптори.

Но ето че на столчето трикрако

поседнах да почина от умора.

 

И гледам залеза как е разбридал

по билото жаравата си златна.

Забравям всяка горест и обида

и на врага простила съм стократно.

 

Сега мълча и слушам тишината

олеквам като пухче от глухарче,

светулки носи  пролетният вятър

и люлякът с дъха разпуква здрача.

 

Ще споделя чорбицата си проста

със някого – останал на вечеря,

с отбили се случайно вкъщи гости,

със странник, дирил покрив и постеля.

 

Рояк врабци ще скочи на трохите

и скромната си дан ще благославя.

И както им се радвам, да не питам

кое ли е най-сладкото от хляба.

 

Дали съседът тайничко наднича,

когато разговарям със цветята?

Аз вярвам – Бог еднакво ни обича

щом праща дъжд, дъга и лято.

 

Светът – приют за хор щурчета,

побира цялата вселена в длани.

Постой до мен във приказната вечер.

И пожелай задълго да останеш. 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??