Чаках те тъй дълго под дъжда
Да бъда търпелива не умея,
но чаках те тъй дълго под дъжда.
Намокрих се, премръзнах,
но не тръгнах…
обещах да те прегърна във студа...
Решението… то твое бе!
Да чакам тебе както
мракът - светлина…
Пустинята - дъжда…
Денят - нощта!
И вместо тебе, вятъра прегръщах...
Целуваше дъждът лицето,
със капките си галеше сърцето…
Сълзите сливаха се със пороя,
от днес не бях аз вече твоя…
Еми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
Поздрави!!!
