Feb 11, 2008, 9:35 AM

Чаках те тъй дълго под дъжда

  Poetry » Love
1.1K 0 20

Да бъда търпелива не умея,

но чаках те тъй дълго под дъжда.

Намокрих се, премръзнах,

но не тръгнах…

обещах да те прегърна във студа...

 

Решението… то твое бе!

Да чакам тебе както

мракът - светлина…

Пустинята - дъжда…

Денят - нощта!

 

И вместо тебе, вятъра прегръщах...

Целуваше дъждът лицето,

със капките си галеше сърцето…

Сълзите сливаха се със пороя,

от днес не бях аз вече твоя…

 


                                                                Еми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...