Чаках те тъй дълго под дъжда
Да бъда търпелива не умея,
но чаках те тъй дълго под дъжда.
Намокрих се, премръзнах,
но не тръгнах…
обещах да те прегърна във студа...
Решението… то твое бе!
Да чакам тебе както
мракът - светлина…
Пустинята - дъжда…
Денят - нощта!
И вместо тебе, вятъра прегръщах...
Целуваше дъждът лицето,
със капките си галеше сърцето…
Сълзите сливаха се със пороя,
от днес не бях аз вече твоя…
Еми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Поздрави!!!
