Pepina (Пепа Деличева)
774 5353
14 янв. 2007 г., 13:14

Чакай, чакай, чакай, чакай... 

  Поэзия
838 0 4

Чакай, чакай, чакай, чакай...

Мислех да напиша стих комичен,

а той стана саркастичен...?


Кой би седнал, с мен да спори,

че думата "чакай" не е уникална.

Тя е навсякъде, има си история,

най-срещана дори понякога фатална...


"

Чакам утрото да ме спаси"-заглавие.

Чакам да заспят часовниковите стрелки.

Чакам изгрева, после чакам залеза,

а пък луната - ай, ай, проспа се,

все си я чакат влюбените от запаса.

Чакам усмивка в твоите очи,

а после чааакам сълзи (да ги трия).
Чакам дъждът лекето да заличи

и калта под ноктите на някой да измие.

Чакаш някой, от път да се завърне,

(а защо ли не и гръб да ти обърне).

"

Чакай малко" казва келнера през час.

Чакай чува всеки, щом дойде у нас.

Чакаме сега настоящето да ни пожали.
Чакаме бъдеще светло, да ни погали!
И така, като сме си ги зачакали,
май няма и да ги дочакаме...???

Ама.......дочакахме......."ч а л г а " !?
Някои доволни казват:

"Да знаеш да чакаш"....ама не напразно ...

 

© Пепа Деличева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??