Чакай, чакай, чакай, чакай...
Чакай, чакай, чакай, чакай...
а той стана саркастичен...?
Кой би седнал, с мен да спори,
че думата "чакай" не е уникална.
Тя е навсякъде, има си история,
най-срещана дори понякога фатална...
"
Чакам утрото да ме спаси"-заглавие.Чакам да заспят часовниковите стрелки.
Чакам изгрева, после чакам залеза,
а пък луната - ай, ай, проспа се,
все си я чакат влюбените от запаса.
Чакам усмивка в твоите очи,
а после чааакам сълзи (да ги трия).
Чакам дъждът лекето да заличи
и калта под ноктите на някой да измие.
Чакаш някой, от път да се завърне,
(а защо ли не и гръб да ти обърне).
"
Чакай малко" казва келнера през час.Чакай чува всеки, щом дойде у нас.
Чакаме сега настоящето да ни пожали.
Чакаме бъдеще светло, да ни погали!
И така, като сме си ги зачакали,
май няма и да ги дочакаме...???
Ама.......дочакахме......."ч а л г а " !?
Някои доволни казват:
"Да знаеш да чакаш"....ама не напразно ...
© Пепа Деличева All rights reserved.
