12 мая 2016 г., 10:09

Чакай ме, Любов

560 0 1

Чакай да грабна капелата,

сандалите подскачайки ще обуя,

куфарът - винаги стегнат, в очакване

само сигнала да чуя.

Часовникът мига уплашено -

кой ти брои часовете?...

Хуквам - още мога да тичам

и да се гоня с ветровете.

Картините от стената укорно гледат,

заключени в своите рамки,

спомени стари шушукат в ъглите -

измислят ми тайни примамки.

Албумът със снимки ядно мърмори:

- Къде отива тази жена?...

Няма време, Животе! Едно червило да сложа...

Усмивката...Куфара...Чака ме Любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота, ефирност, задъхано! Браво, денят ми ще е слънчев след това стихотворение!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...