12 мая 2016 г., 10:09

Чакай ме, Любов

559 0 1

Чакай да грабна капелата,

сандалите подскачайки ще обуя,

куфарът - винаги стегнат, в очакване

само сигнала да чуя.

Часовникът мига уплашено -

кой ти брои часовете?...

Хуквам - още мога да тичам

и да се гоня с ветровете.

Картините от стената укорно гледат,

заключени в своите рамки,

спомени стари шушукат в ъглите -

измислят ми тайни примамки.

Албумът със снимки ядно мърмори:

- Къде отива тази жена?...

Няма време, Животе! Едно червило да сложа...

Усмивката...Куфара...Чака ме Любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота, ефирност, задъхано! Браво, денят ми ще е слънчев след това стихотворение!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...