Чакай ме, Любов
Чакай да грабна капелата,
сандалите подскачайки ще обуя,
куфарът - винаги стегнат, в очакване
само сигнала да чуя.
Часовникът мига уплашено -
кой ти брои часовете?...
Хуквам - още мога да тичам
и да се гоня с ветровете.
Картините от стената укорно гледат,
заключени в своите рамки,
спомени стари шушукат в ъглите -
измислят ми тайни примамки.
Албумът със снимки ядно мърмори:
- Къде отива тази жена?...
Няма време, Животе! Едно червило да сложа...
Усмивката...Куфара...Чака ме Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стефанова Всички права запазени
