Чакай да грабна капелата,

сандалите подскачайки ще обуя,

куфарът - винаги стегнат, в очакване

само сигнала да чуя.

Часовникът мига уплашено -

кой ти брои часовете?...

Хуквам - още мога да тичам

и да се гоня с ветровете.

Картините от стената укорно гледат,

заключени в своите рамки,

спомени стари шушукат в ъглите -

измислят ми тайни примамки.

Албумът със снимки ядно мърмори:

- Къде отива тази жена?...

Няма време, Животе! Едно червило да сложа...

Усмивката...Куфара...Чака ме Любовта.