Чакам истинското слънце
Чакам истинското слънце
Искаше снегът да се стопи
и аз да го превърна в слънце.
Не очаквай. Много ме боли.
Снежинките обърнах в сълзи.
Разпилях солта изстрадана от тях
по облаците, мъката зарових под земята.
Обичах истински. Не ме е страх.
Но съдбата друго си пресмята
и картите разбърква безпогрешно.
Стопира устрема ми дързък.
Макар понякога да ми е смешно.
Аз чакам истинското слънце.
Моля те, ела по-бързо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Савчева Все права защищены
