21.05.2007 г., 13:45 ч.

Чакам истинското слънце 

  Поезия
713 0 8

Чакам истинското слънце


Искаше снегът да се стопи

и аз да го превърна в слънце.

Не очаквай. Много ме боли.

Снежинките обърнах в сълзи.

Разпилях солта изстрадана от тях

по облаците, мъката зарових под земята.

Обичах истински. Не ме е страх.

Но съдбата друго си пресмята

и картите разбърква безпогрешно.

Стопира устрема ми дързък.

Макар понякога да ми е смешно.

Аз чакам истинското слънце.

Моля те, ела по-бързо!

© Теди Савчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??