Чакам истинското слънце

21.05.2007 г., 13:45 ч.

Поезия

5.0 / 5

778 0 8

Чакам истинското слънце
Искаше снегът да се стопи
и аз да го превърна в слънце.
Не очаквай. Много ме боли.
Снежинките обърнах в сълзи.
Разпилях солта изстрадана от тях
по облаците, мъката зарових под земята.
Обичах истински. Не ме е страх.
Но съдбата друго си пресмята
и картите разбърква безпогрешно.
Стопира устрема ми дързък.
Макар понякога да ми е смешно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Вечен чужденец
В коравото на живота

И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...
Лабиринт

Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
Оцеляла

Душата ми се скита полугола, посипана със цвят от мандарина, загледана далече в хоризонта - върви и ...

Още произведения »