Чакам истинското слънце
Искаше снегът да се стопи
и аз да го превърна в слънце.
Не очаквай. Много ме боли.
Снежинките обърнах в сълзи.
Разпилях солта изстрадана от тях
по облаците, мъката зарових под земята.
Обичах истински. Не ме е страх.
Но съдбата друго си пресмята
и картите разбърква безпогрешно.
Стопира устрема ми дързък.
Макар понякога да ми е смешно.
Аз чакам истинското слънце.
Моля те, ела по-бързо!
© Теди Савчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
