12 мар. 2010 г., 21:11

Чакам те

964 0 4

Де­нят пре­ва­ля и се сте­ли мра­кът.

Ду­ша­та ми на пра­га ни те ча­ка.

При­вър­шил е ра­бо­т­ни­ят ти ден,

при ме­не се за­в­ръ­щаш умо­рен.

 

Сър­це­то ми на пра­га те по­с­ре­ща

и ето те - ус­ми­х­ваш се от­с­ре­ща.

Очи­те ми в очи­те ти се га­лят.

Ръ­це­те ми умо­ра­та ти сва­лят.

 

На­вън­ка зве­з­ден мрак се сте­ли,

ду­ши­те ни от­но­во са се сле­ли.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...