12.03.2010 г., 21:11

Чакам те

960 0 4

Де­нят пре­ва­ля и се сте­ли мра­кът.

Ду­ша­та ми на пра­га ни те ча­ка.

При­вър­шил е ра­бо­т­ни­ят ти ден,

при ме­не се за­в­ръ­щаш умо­рен.

 

Сър­це­то ми на пра­га те по­с­ре­ща

и ето те - ус­ми­х­ваш се от­с­ре­ща.

Очи­те ми в очи­те ти се га­лят.

Ръ­це­те ми умо­ра­та ти сва­лят.

 

На­вън­ка зве­з­ден мрак се сте­ли,

ду­ши­те ни от­но­во са се сле­ли.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...