Денят преваля и се стели мракът.
Душата ми на прага ни те чака.
Привършил е работният ти ден,
при мене се завръщаш уморен.
Сърцето ми на прага те посреща
и ето те - усмихваш се отсреща.
Очите ми в очите ти се галят.
Ръцете ми умората ти свалят.
Навънка звезден мрак се стели,
душите ни отново са се слели.
© Генка Богданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
