Денят преваля и се стели мракът.
Душата ми на прага ни те чака.
Привършил е работният ти ден,
при мене се завръщаш уморен.
Сърцето ми на прага те посреща
и ето те - усмихваш се отсреща.
Очите ми в очите ти се галят.
Ръцете ми умората ти свалят.
Навънка звезден мрак се стели,
душите ни отново са се слели.
© Генка Богданова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
