30 июн. 2013 г., 11:12

Чакам те в съня ми

1.3K 0 0

    Всяка нощ, ти идваш в съня ми,

говориш с мен и милваш ми косите,

изричаш нежни, благи думи

и полагаш леко устните върху очите.

    И аз чакам с нетърпение отново,

нощта да дойде и да ме обгърне,

да чуя твойто тихо слово:

"Ела при мен да ме прегърнеш."

    Пътуваме в нощта понесени

на любовта ни силна на крилете

и чувствата заливат ни отнесени,

забравени отдавна през вековете.

    Наяве се разминахме в живота,

не можахме длани да сплетем,

а душите ни в свой собствен поход

сражават се с подли врагове.

    Те хвърлят камъни, скали пред нас

и искат пътя ни един към друг да скрият,

да бродим вечно и да търсиме компас,

а те вълци - гладни, от кръвта ни пият.

    Но падам, ставам, боря се и пак

намирам те, за да съм отново цяла

и не ще успее и най-злият враг

да отнеме туй, що съдбата е събрала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незабравка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...