30 июн. 2013 г., 11:12

Чакам те в съня ми

1.3K 0 0

    Всяка нощ, ти идваш в съня ми,

говориш с мен и милваш ми косите,

изричаш нежни, благи думи

и полагаш леко устните върху очите.

    И аз чакам с нетърпение отново,

нощта да дойде и да ме обгърне,

да чуя твойто тихо слово:

"Ела при мен да ме прегърнеш."

    Пътуваме в нощта понесени

на любовта ни силна на крилете

и чувствата заливат ни отнесени,

забравени отдавна през вековете.

    Наяве се разминахме в живота,

не можахме длани да сплетем,

а душите ни в свой собствен поход

сражават се с подли врагове.

    Те хвърлят камъни, скали пред нас

и искат пътя ни един към друг да скрият,

да бродим вечно и да търсиме компас,

а те вълци - гладни, от кръвта ни пият.

    Но падам, ставам, боря се и пак

намирам те, за да съм отново цяла

и не ще успее и най-злият враг

да отнеме туй, що съдбата е събрала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незабравка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...