Всяка нощ, ти идваш в съня ми,
говориш с мен и милваш ми косите,
изричаш нежни, благи думи
и полагаш леко устните върху очите.
И аз чакам с нетърпение отново,
нощта да дойде и да ме обгърне,
да чуя твойто тихо слово:
"Ела при мен да ме прегърнеш."
Пътуваме в нощта понесени
на любовта ни силна на крилете
и чувствата заливат ни отнесени,
забравени отдавна през вековете.
Наяве се разминахме в живота,
не можахме длани да сплетем,
а душите ни в свой собствен поход
сражават се с подли врагове.
Те хвърлят камъни, скали пред нас
и искат пътя ни един към друг да скрият,
да бродим вечно и да търсиме компас,
а те вълци - гладни, от кръвта ни пият.
Но падам, ставам, боря се и пак
намирам те, за да съм отново цяла
и не ще успее и най-злият враг
да отнеме туй, що съдбата е събрала.
© Незабравка Иванова Всички права запазени