Всяка нощ, ти идваш в съня ми,

говориш с мен и милваш ми косите,

изричаш нежни, благи думи

и полагаш леко устните върху очите.

    И аз чакам с нетърпение отново,

нощта да дойде и да ме обгърне,

да чуя твойто тихо слово:

"Ела при мен да ме прегърнеш."

    Пътуваме в нощта понесени

на любовта ни силна на крилете

и чувствата заливат ни отнесени,

забравени отдавна през вековете.

    Наяве се разминахме в живота,

не можахме длани да сплетем,

а душите ни в свой собствен поход

сражават се с подли врагове.

    Те хвърлят камъни, скали пред нас

и искат пътя ни един към друг да скрият,

да бродим вечно и да търсиме компас,

а те вълци - гладни, от кръвта ни пият.

    Но падам, ставам, боря се и пак

намирам те, за да съм отново цяла

и не ще успее и най-злият враг

да отнеме туй, що съдбата е събрала.