23 июл. 2010 г., 12:02

Чан чан

887 0 2

тази нощ Хуанита

в залеза на бляскаво слънце

топя си пръстите в сладък ром

завивам пура

от фин хавански тютюн

погален в бедрата ми

зад гърба ми расте  минало

от висока захарна тръстика

цветята на роклята ми

знаят  оранжево  

и полунощ

в другата си страна

хвърлям стъклени топчета

в петък

пред очите ми умират думи

от пясък и сол

в ъгълчето на жадните ми устни

се стича ритъм

на стара песен

заключила в краищата си тъга

сричам LL на всяка кръгла секунда

помня пътищата на луната

по линиите на южния път

зрънце съм

в уста на сън

започнал през ноември

чакам

достатъчно

да се върнеш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...