23 июл. 2010 г., 12:02

Чан чан

879 0 2

тази нощ Хуанита

в залеза на бляскаво слънце

топя си пръстите в сладък ром

завивам пура

от фин хавански тютюн

погален в бедрата ми

зад гърба ми расте  минало

от висока захарна тръстика

цветята на роклята ми

знаят  оранжево  

и полунощ

в другата си страна

хвърлям стъклени топчета

в петък

пред очите ми умират думи

от пясък и сол

в ъгълчето на жадните ми устни

се стича ритъм

на стара песен

заключила в краищата си тъга

сричам LL на всяка кръгла секунда

помня пътищата на луната

по линиите на южния път

зрънце съм

в уста на сън

започнал през ноември

чакам

достатъчно

да се върнеш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...