Чан чан
тази нощ Хуанита
в залеза на бляскаво слънце
топя си пръстите в сладък ром
завивам пура
от фин хавански тютюн
погален в бедрата ми
зад гърба ми расте минало
от висока захарна тръстика
цветята на роклята ми
знаят оранжево
и полунощ
в другата си страна
хвърлям стъклени топчета
в петък
пред очите ми умират думи
от пясък и сол
в ъгълчето на жадните ми устни
се стича ритъм
на стара песен
заключила в краищата си тъга
сричам LL на всяка кръгла секунда
помня пътищата на луната
по линиите на южния път
зрънце съм
в уста на сън
започнал през ноември
чакам
достатъчно
да се върнеш
© Зорница Николова All rights reserved.
; а какво е LL?
