23.07.2010 г., 12:02

Чан чан

878 0 2

тази нощ Хуанита

в залеза на бляскаво слънце

топя си пръстите в сладък ром

завивам пура

от фин хавански тютюн

погален в бедрата ми

зад гърба ми расте  минало

от висока захарна тръстика

цветята на роклята ми

знаят  оранжево  

и полунощ

в другата си страна

хвърлям стъклени топчета

в петък

пред очите ми умират думи

от пясък и сол

в ъгълчето на жадните ми устни

се стича ритъм

на стара песен

заключила в краищата си тъга

сричам LL на всяка кръгла секунда

помня пътищата на луната

по линиите на южния път

зрънце съм

в уста на сън

започнал през ноември

чакам

достатъчно

да се върнеш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...