Васил Иванич диша вяло,

облива се в студена пот

във лазарет, под одеало.

Система помпи кислород.

Бере душа с последни сили.

Пристига Петка натъжен,

присяда на легло. «Василий,

отвън е батальон строен,

завета Ви очакват всички.»

Чапаев пули поглед див,

а от устата – нито сричка.

Подава Петка лист, молив.

Ръката пише колебливо,

моливът пада. Командир

глава обронва и застива,

душа подирва вечен мир.

Излиза Петка вън. «Солдати,

отиде си комбриг любим,

остави ни слова крилати –

във памет да ги съхраним.

Пред наш'та бляскава победа,

пред светлите ни бъднини

той казва ни така: «Говедо,

ти от системата стани!»»