Чапаев и Петка (по един виц)
Васил Иванич диша вяло,
облива се в студена пот
във лазарет, под одеало.
Система помпи кислород.
Бере душа с последни сили.
Пристига Петка натъжен,
присяда на легло. «Василий,
отвън е батальон строен,
завета Ви очакват всички.»
Чапаев пули поглед див,
а от устата – нито сричка.
Подава Петка лист, молив.
Ръката пише колебливо,
моливът пада. Командир
глава обронва и застива,
душа подирва вечен мир.
Излиза Петка вън. «Солдати,
отиде си комбриг любим,
остави ни слова крилати –
във памет да ги съхраним.
Пред наш'та бляскава победа,
пред светлите ни бъднини
той казва ни така: «Говедо,
ти от системата стани!»»
© Владимир Костов All rights reserved.
малко късно, но..